СЪБУЖДАНЕ ЗА ТРИМА

Петър Манолов

Щом ни е било писано да се завърнем пак

от сънищата читави и живи,

какво от туй, че се върти като в повредена бразда

на грамофонна плоча

нещо от рода на: „Всичко е страдание!”

Не е ли по-добре да го приемем,

да остане време и за радостта

от едновременното вдигане на клепките на майката

и на детето,

от втурването им един към друг.

Дуетът след това, дует от смях,

като камбанка и звънче...

И теусетно някак в гърлото ми се оплождат звуците

на гонг.

 

Неясно е дали тогава слънцето поема дъх

да се възземе

или възземането ни е дало смелост за смеха.

Но вече след като е светло има ли значение!

 

Сега сме утринно със себе си. Навлезли

едва, едва в дъгата на деня.

Тя бавно ще ни състарява,

но няма време за сега.