СОНЕТ 71

от Уилям Шекспир, превод: Кирил Кадийски

Умра ли, ти недей рида за мен

по-дълго от черковната камбана,

вестяща, че от всичко отвратен

при червеите слязъл съм, да стана

отново пръст. Стиха ми прочети

и го хвърли, тук всичко е забрава;

не бих желал за мен да мислиш ти,

ако това така те натъжава.

Та, казвам – много, много по-добре

ще е да бъда пръст... И забрави ме,

и забрави дори и мойто име –

и любовта ти с мене да умре!

За да не виждат твоите сълзи

и присмех зъл зад теб да не пълзи!