СОНЕТ 66

от Уилям Шекспир, превод: Кирил Кадийски

Да бях умрял! До гуша ми дойде

с достойнство да се перчи лицемерът,

богатият от бедни да краде,

нищожества с почтени да се мерят,

да е в бардак девическата чест

и, унизен, почтеният да проси,

и ситият под маска на злочест,

и много често болен здрав да носи,

и доблестният в хорските крака,

и правият да си криви душата,

и словото с намордник все така,

и правдата – слугиня на лъжата.

Изчезнал бих, но как така в калта

сама да изоставя любовта?