"Стари познати", Валентина Рашкова, абсолвент

Погледни ме със старите си очи
как търкам полятата с уиски пътека към края си.
В лепкавите петна по ботушите ми се оглежда сянката ти.
Речта ми заяжда като накъсана лента,
сякаш съм инвалид,
но аз смело разпознавам подпухналото си лице в очите ти.
Тръгвам си
някъде между подмладената нощ и престарялата сутрин,
за да заключа тайно в сандък
съкровените стари познати.