"Сърфиране между мита за Ганеша и дядо Георги", Даниела Генчева, завършила първо ниво на курс "Писателят като актьор"
разказ – пренос на мита за Ганеша
Ина обичаше дядо си Георги повече от всекиго. За нея той беше и родител, и добър приятел. Най-хубавите ѝ детски спомени се помещаваха в уютния му хол, където той ѝ четеше книги или в топлата му кухня, където си говореха на по чаша чай.
Дядо Георги беше изключителен човек. Винаги спокоен, мил, усмихнат. Блага душа носеше. Беше много грижовен, както към Ина, така и към останалите хора в обкръжението си.
Дядото и внучката често се разхождаха в парка. Присъствието му успокояваше Ина, караше я да се чувства защитена. Въпреки, че дядо Георги беше почти на деветдесет години, той разсъждаваше будно и имаше трезво отношение към живота. Младото момиче също му влияеше добре. Тъй като беше студентка, имаше време да го посещава през седмицата. Разговаряха дълго на всякакви теми. Говореха си за изложби, концерти, книги. За митология и история. Ина му разказваше за университета, за приятеля си. Дядо Георги я слушаше и попиваше всяка дума, всеки неин разказ. И все едно се прераждаше. Все едно живееше живота си наново, чрез нейния.
Един слънчев следобед двамата се разхождаха в Борисовата. Ина имаше уговорка за по-късно, но реши да отдели на дядо си час-два. Взеха си по един сладолед и тъкмо седнаха на една пейка, когато Ина получи съобщение: „Освободих се по-рано. Ще те чакам след 15 минути на езерото с лилиите.“ Беше от Боян.
Ина се усмихна:
- Дядо, най-после ще те запозная с Боби. Ще дойде след малко. Ела, нека се
преместим натам, за да ни види като дойде.
Дядото на Ина кимна. След половин час Боби се появи. Беше оживен.
- Инче, здрасти! – целуна я по бузата. – Приятно ми е, Боян – подаде ръка към
стареца.
- Георги Каменов, и на мен ми е приятно – поизправи се в отговор дядото.
Тримата седнаха и се заприказваха. Боби се похвали, че най-накрая е уредил транспорт до морето. С Ина щели да ходят на остров Лимнос, в Гърция, за да карат сърф.
- Обаче, Инче, sorry, ама не намерих по-голяма палатка, а и абсурд да намеря пари
за да си наемем каравана. Ще си бъдем с моята палатка, двуместната!
- Какво?! – сепна се Ина – Боби, казах ти, че не мога да спя две седмици в тази
тясна мушама! И да пълзя всяка вечер до леглото си!
- Ама какво се превземаш, какво толкова! Добре ще сме си и така. А и какво да
направя, пари за наем просто не ми се дават, нямам ги!
- Ами да не си беше купувал втора дъска! Аз на такава палатка не мога да
издържа!
Последва напрегнато мълчание. Дядо Георги реши да го прекъсне по някакъв начин. Беше се притеснил от спора. А и се притесни за внучката си. Искаше му се да я защити.
- Е, деца, направете компромис. Бояне, защо не опитате да уважите желанието на
момичето си? Пък съм сигурен, че и на Вас ще Ви е по-удобно да отседнете на каравана.
- Добре, ще видим! – реши да прекрати темата Боян. Но се ядоса на намесата на
дядото. – А ти какво ще правиш това лято, дядо Георги? – леко заядливо продължи Боби – Или викаш, на тези години няма много смисъл да плануваш бъдещето! Аз отивам за бира! Инче, хайде с мен!
Боби стана рязко. Ядосан от ситуацията, сега успя да си го върне. Ина стана след него и тръгнаха към магазинчето.
Дядо Георги остана на пейката като посечен. Думите на момчето се забодоха като острие в него. Все едно се погледна през очите на младежа и се видя като грохнал старец, със Смъртта, надвесена от едната му страна, нищо неразбиращ, никому ненужен. Какво прави той с тези младежи? Само им се пречка! И възпитаната, мила Ина го търпи и се чувства длъжна да се разхожда с него, вместо да се вижда с приятелите си. Дядото се почувства неудобно, стана му свито и мъчно, прииска му се да си тръгне на секундата. И после пак се замисли за Ина. Колко я обичаше само! Колко хубава беше станала, и колко умна! Неговата гордост беше тя! Всеки ден си го мислеше, всеки ден се гордееше с нея! Дядо Георги се усмихна. В този момент Боби и Ина се върнаха. Момичето се беше скарало на приятеля си заради отношението му, а и той сам съжаляваше искрено за реакцията си и се чувстваше виновен. Той седна до дядо Георги и му подаде една бутилка бира.
- Ето, дядо Георги, взех ти и на теб една биричка! Пък ако ти е вкусно да си я
пиеш с нас, викам направо да те водим и теб на острова! Там има и по-големи каравани под наем, а може и бунгало да си вземем! Какво ще кажеш? Ако ти хареса, може всяко лято да си с нас. И сърф мога да те науча да караш! Хайде, наздраве, дядо Георги!
Дядото се засмя. Отпи от бутилката. Очите му светеха.
- Може! – каза той усмихнато.