СОНЕТ 97

от Уилям Шекспир, превод: Кирил Кадийски

Как ледена бе нашата раздяла,

о, моя радост, чиста като сняг,

каква фъртуна бе край нас вилняла,

декември – оголял, и студ, и мрак.

А уж се разделихме в късно лято,

през есента – вдовица, свиден плод

износваща; през есента, която

е майката на земния живот.

Но виждах аз край мен сираци клети,

от ласки тук лишени, от игри;

без теб – ни лято е, ни слънце свети,

без теб не пеят птиците дори.

А ако нейде чуеш птичи глас –

листата сякаш ги попарва мраз.