СОНЕТ 20

от Уилям Шекспир, превод: Кирил Кадийски

С лице на млада прелестна жена,

но без лукаво пламъче в очите –

сияния от златна светлина –

Природата сред всички отличи те.

И със сърце, коварства не познало,

и за мъжете от жена по-мил,

ти си мъжът, жените покорил!

Пленява всички стройното ти тяло.

Природата е ваяла жена,

но пламнала от страст и тя самата

и взела, че ти боднала една

подробност, дето се от всички смята

за женски блян... Достоен за хвалби,

любов питай към мен, а тях люби!