сбогуване

Стефан Иванов

 

понеделник сутрин е

жената слиза по стълбите

отказва се от грима и огледалото

не й пука на какво прилича

дали децата са нахранени

логиката е счупена чаша

с петна засъхнало кафе

жената се качва по халат

на детското колело

зарязва готвенето и пасиансите

не забелязва погледи

вятърът разтваря халата

какво си мисли тя

избягва алеи

сутрешното слънце осветява

гърдите корема бельото й

не уважава светофари

ще й се размине ли

цветът на кожата й се мени

сгъстено розово с червено

задръстването не й пречи

зарязва колите зад себе си

затваря очи

мъжете гледат не разбират

отварят усти мълчат и се спъват

жената стиска кормилото

мъжете гледат довършват

с едри щрихи с мощни мазки

картината на своето отсъствие

те са щедри към себе си

не си спестяват нищо

не разбират

в крайна сметка

защо си тръгна тя