Коледна приказка

Змията усети вибрацията на празника и се приготви за път. Цялата земя вече тръпнеше в очакване, звънеше. Тя искаше да посрещне коледната нощ под открито небе, в приятна компания. Не искаше да преживее магията сама. Хвърли последен, кокетлив поглед към огледалото и изви грациозното си тяло. Появи се точно навреме. Изхвърли напред раздвоения си език, за да усети ароматите наоколо и да добави още информация към това, което бе доловила с другите си сензори.

 Всички животни бяха топли и възбудени, благоуханни и замаяни от чувства и предчувствия. Съвсем близо до змията се размърдаха ципестите крачка на чудато, розово пернато, което стърчеше като кран и чиято глава се забиваше право в небето. До него писукаше пухкава, жълта топка. В ляво едно костенурче ту показваше, ту скриваше главата си, сякаш играеше на криеница. Изведнъж розовото пернато се раздвижи, лекичко подскочи, мощно тласна въздуха и сянката му очерта кръг, преди то да кацне на сантиметри от костенурчето и малко по- далеч от змията. Тя видя как  фламинготосе приземи безшумно и плавно, как сведе розово- черния си клюн и приятелски почука по черупката.

- Здравей! Тук съм.

Изпълзяха първо крачетата, после се появи и главичката.

- Здравей! Как е горе?- попита костенурчето.

- Широко. - отвърна фламингото.

Какво е да летиш, помисли си змията, да не усещаш неравността и всеки сантиметър земя с тялото си? Какво е да гледаш отгоре, да размахваш крила, да тласкаш въздуха, а когато се наситиш - да слезеш долу и да се разходиш върху дългите си крака? Тя бе затворила очите си, изхвърляше раздвоения си език напред и мечтаеше в унес. Тялото й потръпваше, извиваше се вълнообразно, и понеже не се движеше напред - бавно потъваше в пясъка.

Костенурчето с почуда и възхита наблюдаваше странното поведение на змията, жадно попиваше грациозното й свободно движение, усещайки твърдата прегръдка на черупката си. Сигурно е страшно възбуждащо да си плътно долепен до топлата земя и да я усещаш с всяка фибра от тялото си. Какво изящество и финес има тя, а сме братовчеди, от едно и също семейство сме…Толкова много искам да бъда елегантно…костенурчето хлътна в къщичката си и се отдаде на мечти в тъмното пространство.

Писукащата жълта топка пристъпваше на тънките си крачета, въртеше главичката си наляво- надясно и не можеше да се нарадва на пъстрото сборище.

Коледа е. Топло е. В безопасност е. Мечтите се сбъдват, а чудесата падат като вкусни трохи отвсякъде. Погледна с интерес роговите щитчета, които украсяваха черупката на костенурчето и направи няколко крачки напред.

Там в храстите лежеше огромното, назъбено тяло на един крокодил, който по навик пазешеанонимност. Пиленцето знаеше, че днес нищо не го застрашава - което бе едно от чудесата в тази свята нощ - но въпреки това досега избягваше да поглежда към голямата уста, която се отваряше лениво, но се затваряше с трясък. Избягваше да задържа погледа си върху полузатворените очи, които виждаха всичко. Сърчицето му биеше трескаво. Коледа е” - повтори си то. Небесата се спускаха ниско и един златен воал от доброта покриваше земята. Пиленцето вярваше в чудото на коледната нощ. То откъсна една нежна незабравка с жълтата си човчица и тръгна към храстите да поздрави крокодила.

Небето блещукаше в ясната нощ. Светлина, топлина и любов се изливаха като водопад над животните.

Миг преди фламингото да се превърне в звезда и да сбъдне съкровеното си желание, то видя как змията се преобрази в прекрасна, пъстроцветна птица и полетя. Видя как костенурчето се раздели с черупката си и свободно и радостно заизвива издълженото си тяло върху пясъка. Видя как малкото, жълто пиленце извървя безстрашно разстоянието до близките храсти иподари цвете на стария крокодил, който се развълнува и трогна. Фламингото събра в сърцето си като букет радостта, смелостта и красотата и полетя към звездите, които го очакваха с усмивка.

 

                                                                                                                                           Галина Стойнова

                                                                                                курсист в Школи МОНТФИЗ, курс Творческо писане