Интервю с Михаил Билалов за актьорската професия и за предстоящото му участие в Winter Art Fest 2013, Велинград, 3-6 януари

Михаил Билалов ще преподава актьорско майсторство
на организирания от МОНТФИЗ
Winter Art Fest 2013
във Велинград от 3 до 6 януари!

От 3 до 6 януари 2013 година във Велинград за първа година ще се проведе зимен фестивал, организиран от МОНТФИЗ – Winter Art Fest 2013! Фестивалът, подобно на летния, е ориентиран към обучението в областта на изкуството. За четири дни сгъстената програма на събитието включва над 30 уъркшопа по актьорско майсторство, сценична реч, сценично движение, биомеханика, ритмика, сценичен бой и каскади, техника на класическия танц, съвременни танцови техники, техника на джаз танца и други! Преподаватели отново ще бъдат едни от най-изявените професионалисти в страната в съответната област. В програмата на Фестивала ще бъдат включени също интересни актьорски състезания, за които организаторите все още пазят тайна.

Прочулият се с ролята на Джаро в „Под Прикритие” български актьор Михаил Билалов ще проведе в рамките на Фестивала единия от уъркшопите по актьорско майсторство, който ще се състои от три занятия по два часа и половина – разпределени в различните дни на Фестивала.

В Winter Art Fest 2013, Велинград, 3-6 януари могат да се включат всички желаещи, стига да са на възраст над 14 години. За повече информация: http://www.montfiz.com/winter-art-fest-2013

За предстоящия актьорски уъркшоп във Велинград, за актьорската професия и за подготовката на актьора разговаряхме с Михаил Билалов.

- Кога и как се запали по акторството?
- Родителите ми и двамата бяха актьори. Израстнал съм в актьорско семейство и откакто се помня около мен има актьори.
Освен това като малък съм печелил няколко малки конкурса за рецитации. Играл съм в детски пиеси. Бях много активен в това отношение.

- Спомняш ли си първата детска пиеса, в която си участвал?
- Сега не си спомням името, но помня, че беше детски мюзикъл.
- А помниш ли ролята, която игра?
- Едно от момчетата. Тогава никога не ми даваха главна роля и бях много потиснат. Все играех Първо момче, Второ момче... Но все пак беше нещо. Маршрувахме, пеехме... Пеехме много.
- Родителите ти помагаха ли ти?
- Помагаха ми. Баща ми ми казваше доста неща, майка ми също.

- Например?
- Например, като рецитира човек, да не пее. Да внимава в думичките... Аз много обичах да имитирам всички актьори. Бях виждал кой как играе и ги имитирах.
- Кой ти беше любимият актьор?
- Митко Бомбата – Григор Вачков. Даже бях написал една детска пиеса – тип „Островът на съкровищата 3”. Бях направил дори разпределение – главните роли трябваше да се играят от Георги Парцалев, Григор Вачков, Никола Анастасов и Стоянка Мутафова.

- Излишно е да те питам защо замина за Франция през 1994-та. По-интересното е какво те задържа там 15 години?
- Като цяло там ме задържа фактът, че тук беше много ужасно през онези години. Нямах огромно желание да се връщам. Особено през първите четири-пет години.

- Общото между актьорството и ландшафтната архитектура?
- Това съм аз.

- Завърна се в България с „Козата или коя е Силвия”. Играеш, все едно никога не си спирал да се занимаваш с актьорство. Как успя да поддържаш тази прекрасна актьорска форма 15 години?
- Когато започнах работа върху това представление, аз все пак имах на разположение два месеца. През тези два месеца работих денонощно. И тук не говоря за репетициите с колегите. Говоря за самостоятелната ми работа извън тези репетиции. Разстиковах всяка дума от пиесата, знаех защо казвам всяка една дума. Денонощно бях с пиесата и работех по нея.

- Подготвяш кандидат-студенти по актьорско майсторство във Франция. Какво им казваш за театъра и за пътя, който са избрали?
- Насърчавам ги. Във Франция има едно всеобщо уважение към театралното изкуство, което в малко страни го има. Децата там се занимават с актьорско майсторство от много малки. В училищата се изучава драма. Във всяко училище има драмсъстав, който се води от професионални актьори. Децата са много мотивирани. При завършването на средното си образование те знаят една голяма част от националната си литература наизуст – именно заради тези драмсъстави в училищата и часовете по драма. Така че при подготовката на кандидат-студенти там ми е доста лесно, защото те имат изградена една стабилна основа още от училище. Което помага много и за общата им култура. А всички знаем колко е важна общата култура – не само за актьорската професия – за всяка една професия и въобще за живота общата култура е много важна.

- Кои са онези качества, които виждаш у френските актьори и които би ти се искало да присъстват и при българските?
- Едно единствено нещо – дисциплината. Всичко друго си имаме, но нямаме дисциплина и това много пречи на доброто качество. И като казвам дисциплина не говоря за това да дойдеш навреме на репетиция – това се подразбира. Говоря за самодисциплината. За подготовката извън репетициите.

- Кое е много важно един актьор да се стреми да постига на сцената?
- Най-простото и най-трудно нещо за постигане на сцената това е да присъстваш и да говориш така, все едно че винаги си го правил. И в същото време да е ефектно. Да си ярък и ефектен, но да не наиграваш. Да не играеш нищо. Това се постига чрез задачата. Вярната актьорска задача.

- Как те спечели Явор Гърдев за идеята да се върнеш и да играеш на българска сцена?
- Много просто – той ми изпрати текста на Олби и това беше достатъчно. Другото важно обстоятелство беше, че самият Олби беше в България и имахме възможността с него да работим по текста в продължение на една седмица.

- С какво те провокира ролята ти на Джаро в „Под прикритие”?
- Когато ме поканиха на кастинг за тази роля, аз имах една страница текст. И от тази една страница видях какъв би могъл да бъде целият персонаж. Още тогава ме грабна. Хареса ми.
Любопитно беше, че когато започнахме снимките на сериала, сценаристите бяха стигнали до четвърта серия и аз не знаех какво ще е развитието на персонажа ми.

- Освен от дисциплина, от какво друго имат нужда българските кино и театър?
- Дисциплината, ако я постигнем, това вече не е никак малко. Поставям дисциплината над всичко. След това е много важно доверието в режисьора. Това са основните неща. Но пак казвам – дисциплина във всяко едно отношение. Да внимаваш какво правиш със себе си във всеки един момент. Да не се увличаш по дребни хватки – като например подхлъзването по това да угаждаш на публиката в лошия смисъл – да се оставиш тя да те води и владее, вместо ти нея. Това също е дисциплина. Дисциплина в художествен смисъл, дисциплина в личен смисъл. Много важно нещо – дисциплина във физически смисъл. Един актьор задължително трябва да спортува много, да поддържа тялото си, да бъде много пластичен и много добре физически и движенчески подготвен. В съвременния театър движението е изключително важно нещо.
- Все още е много трудно българинът да проумее колко важна е движенческата подготовка. Тук все още на сценичното движение се гледа като на дисциплина, която не е толкова важна. А всъщност тя е една от основополагащите, особено ако искаме да сме в крак с тенденциите в съвременния театър.
- Абсолютно съм съгласен. И това отново е въпрос както на убеждения, така и на дисциплина. Например, гледах „Хамлет” в Народния театър и виждам невероятната подготовка на Леонид Йовчев. Това не идва току-така. Това е тяло, което всеки ден работи за себе си. Казвам го с цялата отговорност на човек, който гледа и познава тези неща. Това е едно обработено тяло, глас, тренирана психофизика. Много е важна пластическата, движенческата подготовка. Една такава роля не би могла да бъде направена от човек, който няма физичеката, пластическата, движенческата и психическата подготовка за едно такова нещо.

- И сега към темата за Зимния Фестивал на МОНТФИЗ, който ще се проведе от 3 до 6 януари 2013 г. във Велинград: Какво те накара да се включиш като ръководител на уъркшоп по актьорско майсторство в рамките на Фестивала?
- Слав Бойчев.

- Кои са основните теми, на които ще наблегнеш в уъркшопа?
- Имайки предвид, че повечето от младежите, които ще посетят Фестивала, вече са се занимавали с първите стъпки в актьорското майсторство, аз ще заложа на две основни теми. Едната е силата на намерението и задачата. И тук ще подходим чисто по Станиславски – руската школа и руския модел. А с другата ще обхвана английския модел – работата с текста, действието в словото. Словото като един от основните инструменти на действието. Силата на акцента, логическото ударение и т.н. И двата модела не само че са адекватни и вършат работа, но е препоръчително и дори необходимо тяхното съвместяване и неделимост един от друг в съвременния театър. За уъркшопа курсистите ще трябва да научат и подготвят монолози в мерена реч – Шекспир, Молиер или друг автор – когото изберат, стига да е в мерена реч. Освен това ще трябва да имат и по още един материал – съвременна драматургия – отново монолог. Може да е и монолог от филм. Или уан мен шоу. Каквото преценят, каквото ги грабва и вълнува.

- Кое е основното, най-важното, което би искал да научат от теб участниците в твоя уъркшоп по актьорско майсторство?
- Работата, дисциплината и текста. Искам да научат, че когато отидат на репетиция, винаги трябва да са перфектно подготвени. Да са работили много върху себе си, върху текста. По-голямата част от работата си актьорът върши извън репетициите. Самостоятелно.

- Ако обърнем ситуацията и си представим, че ти си десетокласник и имаш възможността да отидеш на такъв Фестивал – кои биха били в твоите ученически години актьорите, при които би искал да посетиш уъркшоп по актьорско майсторство?
- Харви Кайтел, Ал Пачино.
- А от българските актьори?
- Някога исках да се уча от Руси Чанев. Но той не иска да се занимава с преподаване. Другият, от когото исках да се уча, е Ицхак Финци. Много научих от Коста Цонев – най-вече за работата със словото. Той беше невероятен професионалист.

- И последен въпрос: Какво ще пожелаеш на курсистите на МОНТФИЗ?
- Винаги, дори когато нямат конкретна задача, да се подготвят, да работят върху себе си, върху движенческата си подготовка, върху общата си култура, да четат много. И да си почиват чрез работата – работейки. Защото само добре подготвеният, непрекъснато подготвящият се човек, може да си свърши добре работата. Необходима е ежедневна, системна подготовка. И вяра, че нещата ще се случат в един момент. Човек трябва да е готов за този момент – когато вратата ще се отвори. И в никакъв случай да не изпадат в отчаяние. От отчаянието няма никаква полза. Има само вреда. И то немалка.
- Благодаря! Ще се видим на Winter Art Fest 2013 от 3 до 6 януари във Велинград.
- Благодаря и аз! Чакам с нетърпение!

Повече за Winter Art Fest 2013, Велинград, 3-6 януари можете да откриете тук

 Вижте още:
Интервю с Пенко Господинов за предстоящото му участие като преподавател по актьорско майсторство в Winter Art Fest 2013, Велинград, 3-6 януари

Интервю с Юрий Ангелов за предстоящото му участие като преподавател по актьорско майсторство в Winter Art Fest 2013, Велинград, 3-6 януари


 




МОНТФИЗ
Актьорски школи, Вокални школи, Танцови школи,
Школи по рисуване, Школи по творческо писане, Школи по фотография,
Танцов и спортен център, Детска школа по изкуствата
Театрална продуцентска компания

0899 11 82 52
schools@montfiz.com
www.montfiz.com
http://www.facebook.com/montfizbulgaria